дом Oбщество Нека стигне до всеки! Ето какво трябва да знаем за смяната на...

Нека стигне до всеки! Ето какво трябва да знаем за смяната на времето тази неделя!

245

В 3:00 часа сутринта на 25 Март  (Неделя) преместете часовниците си 1 (един) час напред. Отнася се за живеещите на територията на Република България.

На този ден спим 1 час по-малко.

Съвети за наспиване

За да влезете по-лесно в режим на работа и да се наспите на другия ден – Понеделник, на 26.3 Неделя станете 1-2 часа по-рано от обичайното. Така ще спите 2 – 3 часа по-малко. Това вероятно ще ви накара да заспите по-рано вечерта и така имате по-голям шанс за наспиване за следващия работен / учебен ден.
Спортувайте за да се изморите. Така ще можете да заспите по-рано и евентуално да се наспите за другия ден.

 

 

Ето какво трябва да знаем:

В 3.00 часа на 25 март за поредна година България ще премине от зимно към лятно часово време. За първи път у нас лятното часово време се въвежда през 1979 г., а за първи път в Европа това става през 1916 г. Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия и енергоносители, но и да се използва повече светлата част на деня, припомни проф. Пимпирев. Той допълни, че смяна в часовото време се прави не само в Европа, но в САЩ, Канада и в много страни в Азия.

Като учен, който непрекъснато преминава през часовите пояси на Земята, смятам, че е несериозно да се твърди, че един час смяна във времето влияе върху здравето на хората, твърди проф. Пимпирев. Сега светът е „толкова отворен“, че промяна с един час, не може да ни се отрази негативно, отбеляза той.

Като учен, който непрекъснато преминава през часовите пояси на Земята, смятам, че е несериозно да се твърди, че един час смяна във времето влияе върху здравето на хората, заяви проф. Пимпирев. Сега светът е „толкова отворен“, че промяна с един час, не може да ни се отрази негативно, отбеляза той.

Според проф. Пимпирев в днешното време, в което се използват много и различни технологии, вече е спорно дали наистина се пести електроенергия при смяната на зимното с лятното часово време. Заради това учени оспорват тази смяна на часовото време, но все пак това е глобално решение – на Европейския съюз, отбеляза ученият.

Възможността чрез смяната на часовото време да се удължи деня е добра, каза проф. Христо Пимпирев. Даже и да не се пести вече електроенергия смятам, че е хубаво, когато в България през лятото е светло до 21.30 часа, отбеляза той. По-дългият ден дава повече възможности за вътрешна енергия на хората, защото могат да прекарват повече време сред природата и това е полезно, посочи проф. Пимпирев.

Той отбеляза, че по-дългото слънчево греене се отразява положително на човешката психика. При по-дълъг ден хората имат повече жизненост и имат по-големи възможности да оползотворяват времето си, включително и навън сред природата. Когато нощта е по-дълга от деня, хората са принудени да стоят повече в затворени пространства и това действа негативно на психиката им, каза проф. Христо Пимпирев.

Дарик

Макар това да е нещо, което се случва всяка година по два пъти, организмът ни продължава да се влияе негативно от промяната, смята д-р Герев. Здравите хора се нуждаят от поне една седмица, за да влязат в нормален ритм, а за тези, които имат никакви хронични проблеми, „настройката“ може да отнеме и две седмици.

„Проучване на Шведския кралски медицински институт е установило още преди години, че в понеделника след смяната на часовото време броят на потърсилите спешна кардиологична помощ нараства с 50%. Това са аритмии, колебания на кръвното налягане, гръдна болка. Когато съм говорил с наши кардиолози, в началото те не повярваха на статистиката, но впоследствие се убедиха, че и у нас е така“, обясни д-р Герев.

Според проучванията по-безобидно за здравето ни е преместването на стрелките с час назад, когато се връщаме към астрономическо време. Преминаването към лятното време, което предстои да се случи обаче, увеличава риска от инциденти.

„Горещо препоръчвам хората, които приемат лекарства, да изместват ежедневието си с по 10 минути на ден за по-лесно справяне със стреса. Една по-плавна адаптация може да ограничи риска от здравословни проблеми“, категоричен е д-р Герев, пише Пик бг.

 

Въртенето на стрелките е официално въведено в Европа през 1976 г. по искане на Франция. Великобритания обаче е първата държава, която го прилага още през 1908 г. Целта била да се използва по-активно дневната светлина и да се икономиса ток.

Смяната на времето е особено популярна в зоните с умерен климат, където светлата част на деня има големи колебания през различните сезони.

У нас тази практика е въведена през 1979 г. с постановление на Министерския съвет. Според него тогава – на 1 април, часовниците се коригират с един час напред, а на 1 октомври с един час назад. А от 1997 г. вече сменяме времето рано сутринта в последната неделя на март и в последната на октомври.


От въвеждането на съвременното „лятно“ и „зимно“ часово време в началото на XX в., много страни превъртат часовника с час напред през пролетта и го връщат обратно назад с час през есента. Това което предстои да ни се случи в ранните часове на тази неделя, 30 март.

Тази практика обаче минава за доста спорна и се обсъжда разпалено както от обикновените хора, така и от политиците по цял свят. Обясняваме накратко предимствата и недостатъците.

Предимствата на лятното часово време

Много хора се радват на допълнителния час дневна светлина следобед, защото работят до късно, правят тренировки вечер или трябва да се занимават с домакински задължения на открито – да косят тревата, да работят в градината, да поправят прозорци или покриви, да санират фасади и т.н.

Други казват, че лятното часово време е свързано с намаляване на броя катастрофи по пътищата. Съвместно изследване на Transport Research Laboratory и Лондонския колеж твърди, че по-малко хора загиват или получават травми при пътни инциденти, ако единият час дневна светлина се прехвърли от сутринта към следобеда. Изследването е свързано с въвеждането на т.нар. Single/Double Summer Time (SDST) във Великобритания, където политиците, наравно с обществеността, изразяват мнението по идеята за удължен режим на лятно часово време.

Някои хора също смятат, че допълнителният час дневна светлина през следобеда дава на децата повече време за общуване с родители, които работят или учат през деня. Според поддръжниците на лятното време, то дава на семействата повече време за социализиране или хранене навън заедно.

Други твърдят, че увеличеното време за почивка на светло им дава шанс да се отдават на хобита и спорт, като плуване, сърф или тенис, след дълъг ден на работа или учение. Според американската преса, заради лятното часово време, голфърите в Лас Крусес, Ню Мексико (САЩ) са отивали на игрището по-късно през деня и са оставали до по-късно вечерта.

Естествено, има и аргументи, че лятното часово време намалява потреблението на електричество и насърчава енергийната ефективност.

Тезата за енергийна ефективност

В страни като Канада, Куба, Чили, Аржентина, Мексико и САЩ, както и в доста европейски страни, лятното часово време се използва като начин за пестене на енергия, особено предвид нарасналото търсене на електричество и природен газ.

Медии и политици упорито повтарят, че допълнителният час следобед намалява спиранията на тока и други откази на електрическата система, които се случват най-често вечер, при голямо натоварване. Други казват, че това кара хората да прекарват повече време извън къщи, което намалява нуждата от изкуствено осветление, както и употребата на домакински електроуреди.

Лятното часово време, според официални статистики, вече е осигурило около 1-процентно намаление на енергопотреблението в Бразилия. Според доклад от 2004 на японския Център за продуктивност в социално-икономическото развитие, озаглавен „Лятното часово време като средство за структурна реформа в начина на живот“, въртенето на часовника напред води до глобално намаляване на емисиите на въглероден двуокис с около 400 000 тона и до пестене на енергия – до 930 000 милиона литра изкопаеми горива – в краткосрочен план.

В дългосрочен план по-светлите вечери намалявали и джебчийските кражби с около 10 на сто. Според авторите на изследването, лятното часово време спомага за създаване на по-загрижено за околната среда общество, което повече се замисляло за пестенето на енергия.

Не е ли цялото това пестене на енергия чист мит?

Комисията по енергетика на щата Калифорния публикува доклада „Статистически анализ на ефекта от лятното часово време върху енергопотреблението“. И според този доклад, удължаването в САЩ на лятното часово време (което там се въвежда още в първата седмица на март!) не е имало почти никакъв сериозен ефект върху консумацията на електроенергия в щата.

Пак от същата комисия идва и друг доклад – „Пестене на електричество от лятното часово време“, публикуван през 2007. Докладът установява, че няма ясни доказателства, потвърждаващи тезата, че се използва по-малко електричество заради по-ранното започване на лятното часово време, а дори според някои данни е възможно и да има леко увеличение.

Изследване на американски университет показва още, че въвеждането на лятно часово време би струвало на домакинствата в Индиана около $8.6 млн. в сметки за електричество ежегодно. Изследването определя социалните разходи на нарасналите емисии на парникови газове – вариращи като стойност от $1.6 до $5.3 млн. годишно.

Според учените намалената стойност на осветлението през следобеда по време на лятното часово време се компенсира от по-високите разходи за климатици в горещите следобеди и увеличените разходи за отопление в студените сутрини.

Ръст на туризма

И все пак много туроператори по света вярват, че лятното часово време осигурява ръст на доходите за туристическата индустрия. Според публикация в Belfast Telegraph завъртането на часовниците, осигуряващо допълнителен час слънце вечер, носи на Северна Ирландия поне 6.34 млн. лири годишно от туризъм.

Допълнителният час в края на деня увеличава престоя на туристите на открито и носи допълнителни 2% доходи на местния бизнес. Туроператорите във Великобритания също твърдят, че лятното часово време увеличава туристите и носи допълнителни милиони лири годишно, тъй като допълнителното светло време през следобеда удължава туристическия сезон.

В Австралия щатът Нов Южен Уелс оповести, че допълнителните четири седмици лятно часово време през летния период биха имали положителен икономически ефект за град Сидни и за целия щат. Според австралийските политици така туристите биват насърчени да остават навън до по-късно, да харчат повече пари и да посещават повече туристически локации. Д

опълнителното време вечер засилва и възможностите за свързаните с туризма бизнеси като търговията, хотелиерството и транспорта, както и е от полза за фестивали и събития.

В австралийския щат Куинсланд цари същинска война между противници и поддръжници на идеята за въвеждане наново на лятното часово време. Решението то да бъде отхвърлено предизвика гняв сред лидерите на туристическата индустрия в щата, които твърдят, че това ще донесе многомилионни загуби. Щатът проведе референдум по въпроса за лятното часово време през 2007, в който мнозинството от селските региони се противопоставиха на въвеждането му.

За сметка на това 69% от жителите и 72% от компаниите в силно урбанизирания югоизточен Куинсланд, разчитащ много на туризма, подкрепиха завъртането на часовниците с час напред. Дори се разглеждаше вариант за разделяне на часовите зони в Куинсланд, но той бе отхвърлен, защото щял да отчужди селските региони от другите части на щата.

Други недостатъци

Удълженото лятно часово време в някои части на Австралия и Нова Зеландия създава проблеми с мобилните телефони, компютрите и други електронни устройства, решавани чрез ръчното им пренастройване или софтуерни ъпдейти. Русия също предизвика умерен хаос сред производителите на електроника с противоречивите решения да прекрати смяната на лятното и зимното часово време, фиксирайки за постоянно лятното време, а в момента в страната се разглежда законопроект, според който да се премине за постоянно към зимно такова.

Смесените летателни графици и неточните транспортни разписания отдавна предизвикват объркване сред пътуващите до страни с различен от глобалния режим за смяна на времето. Транспортната индустрия от години се оплаква от разходите, свързани с прехода към нови разписания и графици.

Сред другите възражения от лятното часово време са опасенията за безопасността в тъмните сутрини, особено за децата, чакащи училищни автобуси в някои райони. Точно поради такива опасения в някои страни като Гватемала бе взето решение да няма лятно часово време.

Основната грижа на правителството в страната е безопасността на хората, отиващи рано на работа или училище, като според властите ако се въведе смяната на часовниците, те биха тръгвали от къщи по тъмно, когато престъпността е най-голяма, което би ги изложило на потенциален риск.

В страни като Ирак има хора, които вярват, че животът е по-лесен без лятно часово време, което намалява объркването и притесненията за гражданите, свързани с промени на графици и приготвянето на храна.

Фермерски групи също отстояват позиции срещу лятното часово време, твърдейки, че то има сериозен негативен ефект върху свързаните със земеделието семейства, компании и общности. Има и такива, които изразяват опасения за здравето на хората, свързани със смяната на часовниците, свързани най вече с „пренастройването“ на биологичния им часовник.

Въпросът за здравните проблеми

Изследването „Смяната на лятно и зимно часово време и инфарктът на миокарда“, публикувано в New England Journal of Medicine през 2008 г., установява, че случаите на инфаркти нарастват силно в първите три дни след прехода към лятно часово време през пролетта. Обратно, имало е по-малко случаи на сърдечни удари при прехода от лятно към зимно време наесен. Изследователите твърдят, че най-разумното обяснение за това е негативният ефект от недоспиването върху сърдечно-съдовата система.

Друго изследване, публикувано в Current Biology през 2007, твърди, че системата за смяна на ден и нощ в човешкия организъм не се пренастройва към завъртането на часовника и сезонната адаптация към смяната на времетраенето на светлото време се нарушава от лятното часово време. Друго изследване от 2008 г. анализира връзката между лятното часово време и общото човешко здраве, особено психичното такова, като свързва завъртането на часовника напред през лятото с ръст на самоубийствата.

Независимо от всички аргументи „за“ и „против“, България засега си остава стабилен привърженик на завъртането на часовника през пролетта и есента – и не е спряла да го прави от 1979 г. насам.

 

 

Станете част от най добрата здравна група бабини илачи